Характерно за хепатит В инфекцията е, че протича с по-тежко изразена клинична картина. Чернодробните ензими се покачват, но в пъти повече над референтни граници в сравнение с покачването при хепатит А. Съотношението АСАТ (аспартат аминотрансфераза) : АЛАТ (аланин аминотрансфераза) е по-високо.

Често аминотрансферазите се задържат с високи стойности в продължение на до четири седмици. Нормализирането им става постепенно, като от чернодробните ензими се нормализират първо АСАТ, ГГТ (гама-глутамилтрансфераза) и последно в референтни граници влиза стойността на АЛАТ – между четвърта и дванадесета седмица.

Холестатичните форми – със стоп в оттичането на жлъчния сок, се характеризира с по-изразено повишаване на ГГТ, като съотношението ГГТ:АЛАТ надхвърлля 6 единици.
За инфекцията с хепатит В е характерно, че между 20 и 50% от малките деца, 5% от преболедувалите новородени и до 5% от инфектираните възрастни е налице персистираща – хронична форма на инфекцията.

Фулминантните – тежко и с бързо развиваща се клинична картина форми на инфекцията се характеризират с по-високостепенно повишаване както на АСАТ и АЛАТ, така и на глутаматдехидрогеназата. Често са налице и парадоксални лабораторни данни като спад на аминотрансферазите и същевременно покачване на серумния билирубин.

Стойностите на антителата също се покачват – IgG и IgM, но се нормализират по-бавно в сравнение с тези при хепатит А. Стойностите на IgG се нормализират до шестия месец от началото на инфекцията. За инфекцията с хепатит С е характерно, че често протича бесимптомно или леко. Тежките форми са рядкост. Но в сравнение с хепатит В – до 80% от болните развиват хронична форма на инфекцията, а между 20-35% – цироза на черния дроб.

Едва при 25% от инфектираните се развива иктер – пожълтяване на кожата и видимите лигавици (на устната кухина, склерите). Аминотрансферазите се покачват до 20 пъти над горна референтна граница. До момента са описаните две форми на покачване на един от чернодробните ензими – АЛАТ – с еднократно повишаване на стойностите или с многофазово флуктуиращо (променящо се) повишаване.

Инфекцията с хепатит D не е самостоятелно заболяване – свързана е с инфекцията с хепатитен вирус В под формата на коинфекция (заразяване по едно и също време) или суперинфекция – наслагването на вируса върху вече инфектирани чернодробни клетки.

При суперинфекция на носителите на HBsAg с вируса на хепатит D протичането е тежко, често фулминантно. В до 70-80% от случаите преминава в хронична инфекция. При коинфекция е налице т. нар. „двугърбо“ повишаване на аминотрансферазите, отразяващо по този начин последователното размножавне на отделните вируси.

Хепатит Е, подобно на хепатит А инфекцията се разпространява по фекално-орален механизъм, а не по кръвен или полов път. Вирусът се отделя с изпражненията на заразените, а инкубационният период е в рамките на 2 до 9 седмици.

Както и при хепатит С аминотрансферазите се покачват около 20 пъти над нормата. Нормализирането на стойностите е около 6 седмици от началото на заболяването. При част от болните е налице холестатична форма, която се характеризира и с покачване на ГГТ.

Хрочичните чернодробни увреждания са сравнително често. Освен лабораторни данни за степента и стадия на заболяването се съди и по резултатите от направените биопсии. Не винаги има съвпадение между биопсичната и биохимичната диагноза. Показатели за висока степен на увреждане са повишаването на АЛАТ при хронични вирусни хепатити и АСАТ при алкохолни увреждания.

Хроничният хепатит се дължи най-често на хронична вирусна инфекция. Показатели за напреднал стадий на увреждане са маркерите на колагенообразуването.

Източник: д-р Ралица Правова, www.puls.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *