НЮ ЙОРК (Ройтерс, секция Здраве) – Нов анализ дава данни за това какво се случва, когато пациенти с хроничен хепатит В с постоянно потиснат вирусен товар, които са приемали тенофовир дизопроксил фумарат (TDF) в продължение на поне 8 години, прекратят приема му.

По време на периода от 24 седмици без прием на TDF, при половината от пациентите се наблюдава лабораторна аномалия от степен 3 или по-висока, а в малка под-група на пациенти с отрицателен резултат на Антиген Е на хепатит В (HBeAg-отрицателни пациенти) се наблюдава продължаване на вирусното потискане.

„Това изследване добави нови доказателства, че спирането на нуклеотидния аналог е успешно при HBeAg-отрицателни пациенти без цироза, които ще се подложат на внимателно проследяване.“ отбелязва екипът в сп. Лансет гастроентерология и хепатология, онлайн издание от 19.02.

„Спирането на дългосрочна терапия с нуклеотиден аналог при HBeAg-отрицателни пациенти може да се счита за ефективна стратегия за една под-група от хора, въпреки че предстои да се установят надеждните предиктори за това кога и при кои пациенти да се преустанови терапията, както и критериите за наблюдение и ново въвеждане на лечението. Освен това, дългосрочните резултати от спирането на терапията все още не са описани.“ добавят д-р Мария Бути и колегите ѝ от Университетската болница “Vall d’Hebron“ в Барселона, Испания.

Те са анализирали резултатите на пациенти с постоянно вирусно потискане, които са преустановили приема на TDF след продължително лечение в един предварително определен анализ на пациенти от две завършени рандомизирани контролирани изследвания (GS-US-174-0102 и GS-US-174-0103).

И в двете изследвания пациентите са завършили 8- или повече годишен курс на терапия с TDF, били са с положителен резултат на повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg-позитивни пациенти) с концентрация на ДНК на вируса на хепатит B (HBV) < 29 IU/mL и не са имали мотивация или възможност да продължат лечението, поради което са го прекъснали. Те са били проследени 24 седмици след това.

Малка част (5%) от HBeAg-отрицателните пациенти са изгубили HBsAg през последващата фаза; заболяването е останало неактивно при около една трета (35%) от пациентите, което е определя като HBV DNA < 2,000 IU/mL и стойност на аланин аминотрансферазата (ALT ) под горната граница на нормалната стойност за 24-та седмица на последващата фаза без терапия. При около половината от пациентите, които са влезли в тази фаза, се наблюдава повишаване на ALT.

Като цяло, 26% от пациентите са съобщили за неблагоприятни странични ефекти, но повечето такива са били леки, като само 8% са били от степен 3 или по-висока. Заради малкия брой на пациенти, които са изчистили HBsAg през 24-та седмица на последващата фаза без терапия (само 5 пациенти), учените не са успели да идентифицират предикторите за този резултат.

В коментар, публикуван заедно с изследването, д-р Грейс Лай-Хунг Уонг и двама колеги от Китайския университет на Хонг Конг казват, че „Това важно изследване дава ценни данни за това какво се случва след спирането на терапия с нуклеозиден/нуклеотиден аналог в кохорта пациенти, които са приемали достатъчно продължителна терапия с нуклеозиден/нуклеотиден аналог. Това изследване потвърждава откритията от систематичен преглед на изследвания, проведени предимно в Азия, който показва, че вероятността да настъпи серологично изчистване на HBsAg е само 2%.

„Серологичното изчистване на HBsAg се счита за функционално излекуване на хроничния хепатит B.“ добавят те. „Все пак, серологичното изчистване на HBsAg не е необичайно при пациенти, особено от азиатски произход, лекувани с нуклеозидни/нуклеотидни аналози. Спирането на лечението може да доведе до високи нива на вирусен релапс и в някои случаи до фатален изход. При все това, т.нар. flare (обостряне) в отсъствието на чернодробна декомпенсация увеличава нивата на серологично изчистване на HBsAg. Данните са в подкрепа на използването на серумните нива на HBsAg и HBcrAg за предвиждане на нивото на успеваемост при прекратяване на терапията с нуклезоиден/нуклеотиден аналог. Още изследвания, за предпочитане рандомизирани изпитвания, се препоръчват за предоставяне на окончателен отговор на този важен клиничен въпрос.“

Източник: https://www.medscape.com/viewarticle/909696

Източник: https://www.hepactive.org